Българската общност има шанс да излъчи свой представител в местния Съвет на мигрантите
Буквално за месец Съветът на мигрантите в град Фрайбург се превърна в една от най-важните структури за българската общност. Причината е, че за първи път от доста години насам имаме не един, а цели двама кандидати за новия състав на тази структура, с всички шансове да отвоюват своето място в нея.
Съветът е част от структурата на Община Фрайбург и е натоварен с важната функция да информира местната власт за проблемите на различните мигрантски общности в града. Състои се от 19 души, които се избират на мажоритарен принцип за период от 5 години. Гласуването тази година ще се състои на 13 декември, а българите с адресна регистрация в град Фрайбург ще имат правото да посочат не един, а общо 19 свои фаворити.
В бюлетината под номер 9 стои името на д-р Миглена Христозова. Тя е позната на част от сънародниците ни като създател и ръководител на Многоезично ателие „Киликан“. Била е лектор по български език към университета на гр. Фрайбург. Понастоящем е културен мениджър и консултант по билингуално образование, а също така зам. председател на IMIB e.V. - Initiative für Mehrsprachigkeit und interkulturelle Bildung (Инициатива за многоезичност и междукултурно образование).
Какви са мотивите и амбициите, с които се кандидатира за български представител в Съвета на мигрантите в град Фрайбург, вижте в интервюто, което тя даде специално за Българското дружество BG681.
Миглена, какво можеш да ни кажеш за Съвета на мигрантите?
- Съветът на мигрантите е посредникът между нас и политиците на местно ниво в град Фрайбург. Той е пряк път да кажеш какво не одобряваш или от какво имаш нужда и твоят глас да достигне до правилното място. Когато, например, германец вижда, че колите по улицата пред неговата къща хвърчат и не спазват ограничението от 30 км в час (а това е опасно за децата, които играят в близост), той действа активно: пише писма на отговорните служби, на организации, стига дори до кмета. Ние обаче, като „гости“ в този град, често не смеем да предприемем нищо, мълчим си, дори не ни минава през акъла, че някой би ни обърнал внимание. Съветът на мигрантите е точно за това: да ни чуе и да адресира нашите грижи, въпроси и искания до правилната инстанция, която има привилегията и отговорността да решава. Той съществува, за да ни даде увереност, че не сме само гости или пришълци в този град.
Честно казано, доскоро ме смущаваше името на този съвет, защото подсъзнателно разделя хората на мигранти и германци. А аз искам да ме възприемат такава, каквато съм, да имам възможността да работя, да си гледам децата, да си наема апартамент без опасение, че ще ми откажат, като видят името ми.
Оказа се, че греша. В началото на тази година организацията, която ръководя, започна да работи по проект, за който имахме нужда от партньори. Трябваше да достигнем до политиците, до общинския съвет и въобще до по-широка общественост. Имахме нужда и от финансиране. Свързахме се с няколко организации, сред които беше и Съветът на мигрантите. Всичко се случи две седмици преди локдауна през март, но въпреки това именно те ни подадоха ръка. Сътрудничеството ни започна веднага щом мерките бяха облекчени и няколко месеца по-късно нашият проект е вече факт. И Съветът на мигрантите изигра много важна роля за това.
Това ли те мотивира да се кандидатираш за член на Съвета?
- Открих дълбок смисъл в това да се научим да работим с другите и да виждаме ползите от това сътрудничество за нас, българите. Съветът съществува, за да могат различните общности да участват активно в живота на града – да бъдат не само в периферията, но да са част от процесите, от общите инициативи и обществения диалог. Да бъдат равнопоставени и видни за другите.
Към днешна дата много хора, включително и аз, често имат усещането, че ние, чужденците в Германия, не сме равни. Но не само спрямо германците. Между чужденец и чужденец също има разлика. Има националности с по-висок социален престиж. Има групи, за чиято интеграция и стабилност се инвестират много повече ресурси. А другите попадат в сивата зона. Към тях няма интерес, за тях няма привилегии, те трябва да се оправят сами. А не бива да е така!
Възможно ли е това да се дължи на факта, че много българи не се чувстват „у дома си“ тук във Фрайбург? Как можем да излезем от сивата зона, за която говориш?
- И мен, като повечето българи, често ме спохожда носталгията по дома, родината и семейството ми в България, където съм отрасла. Сблъсквам се и с типичното за всеки мигрант усещане, че не съм си у дома, че съм чужда. Но с годините установих за себе си, че когато се захванеш с нещо смислено, когато се свържеш с други хора и се обедините около общополезна кауза, тогава се чувстваш на мястото си. България, близките, приятелите и всичко, което обичам в родината продължават да ми липсват, но същевременно гласът, който ми нашепва, че съм чужденец, че не съм за тук, доста отслабва.
Стоя зад всички българи, които имат идеи и не се спират пред трудности и обстоятелства, за да ги реализират. Това сте вие от Българското дружество BG681 във Фрайбург. Това са момичетата и момчетата от „Хоротека“, това са българските студенти от „Проф. Иван Шишманов“. Но също и всички българи от Фрайбург, които не познаваме и които са големи професионалисти в своята област – медици, учени, икономисти, физици, програмисти, творци ...
Същевременно обаче смятам, че трябва да надскочим себе си и да подадем ръка и на други общности, да се научим да работим и живеем заедно с другите, да оценим шанса, който ни се дава тук, да срещнем и опознаем хора, дошли от различни краища на света. Съветът на мигрантите е точно това – възможност ние българите да се свържем с другите и по този начин да достигнем до повече хора.
Как би могъл Съветът на мигрантите да ни помогне да станем „по-видими“?
- Колкото повече различни общности са представени в този Съвет, толкова по-реална е възможността да излезем от сивата зона и нещата, които правим, да станат видими за града. Важно е да участваме в това, което се случва във Фрайбург, да следим кои са важните въпроси и проблеми в града, а ако не сме съгласни с решенията на местните власти, да даваме свои идеи. Да предлагаме свои проекти, важни за нас българите, но и за други общности. Да видим и поставим българското в контекст и във връзка с другите общности, с които живеем заедно тук във Фрайбург. Активното участие започва от осъзнаването, че от нашият глас има смисъл и е важно да гласуваме. Това е символичен акт, с който подаряваме на себе си усещането, че принадлежим към този град и ние също решаваме какво ще се случва тук.
Как върви предизборната кампания? Висока ли е конкуренцията от 52-ма души?
- Гледам на изборната кампания като на един огромен експеримент. Срещаш се с много хора от различни страни, с различни възгледи. Някои живеят от 30 години във Фрайбург, други даже са родени тук или в някой съседен град, трети са дошли преди няколко години. Хора от Латинска Америка, Африка, Източна Европа, от съседни на Германия държави, бежанци, избягали от войната. И задачата е да намериш общ език и общи идеи с тях, да видиш кой как мисли и живее, кое е важно за него. Защото след изборите - ако те изберат, трябва да работиш с тези хора. Ако не те изберат, пак трябва да намериш път към тях, за да представяш идеите и проектите си, за да може гласът ти да бъде чут от управниците.
Ако те изберат, кои са твоите идеи и проекти, за които ще се бориш?
Влязох в предизборната кампания с основната цел да разкажа на повече хора за това, което правя в момента. Част от българите във Фрайбург ме познават, като създател и ръководител на Ателие „Киликан“. И те знаят колко е важно за мен децата да изучават майчиния си език и да се чувстват добре с корените и културата, към която принадлежат. Това обаче няма как да се случи, ако уроците по български са само веднъж или два пъти в събота, а в немското училище няма никакъв интерес към уменията и културната идентичност на децата. Няма как да се случи, ако работим без адекватни и съвременни материали, без обмен между учители, без допълнителни квалификации, без достъп до помещения, които са пригодени за образователна работа с деца.
За да се промени всичко това обаче имаме нужда от обществена и политическа подкрепа - на ниво Фрайбург, но и на по-високо ниво в Щутгарт. Трябва, също така, да се обединим с другите училища по майчин език (полски, гръцки, китайски, украински, тамил...) Знаете ли, че има повече от 30 такива съботни училища? Промяната ще бъде важна не само за тях, като мигранти, но и за образователната система на Германия, която в момента не може да се справи с всички предизвикателства на интеграцията. Ето защо ние започнахме този разговор за приобщаването на обучението по майчин език към немското образование. И много институции вече ни чуха, въпреки че на всички е ясно, че ни предстои много работа и много дълъг процес, докато постигнем целите си.
Ето защо, ако бъда избрана за член на Съвета на мигрантите, ще продължа да работя със същата енергия и отдаване, с които преследвам идеите, които считам за важни и смислени за нас и нашите деца. Образованието е страшно важно, но има нужда от нови перспективи и методи в немския образователен модел, за да могат подрастващите да развиват целия си потенциал, да се чувстват уверени и да показват всички умения, които притежават. В това число умението да говорят, четат и пишат на майчиния си език.