Обръщение на Дина Христова - Игнатова, "кръстник" на Българското съботно училище "АзБуки"
Мили деца,
Скъпи родители,
Уважаеми учители,
Драги сънародници,
За мен е чест, че вашето училище ще носи име, предложено от мен – „АзБуки“. Знам, че предложението ми не е новаторско – много български образователни институции не само в чужбина, но и на територията на страната ни, носят това име с гордост. Защото то е изпълнено със символика!
„АЗ“ е символът на началото, „БУКИ“ олицетворява „съм“, „ще бъда“. „Аз съм“, „Аз ще бъда“ само, ако знам… Знам, ако уча… Уча, като чета… Чета, защото имаме азбука. Азбуката пренася словото през вековете, а „в началото бе словото“. Словото е символ на знанието, а „народността не пада, там дето знаньeто живей“.
Сигурно често чувате или ще чувате, че е много лесно да сте българи от разстояние. Да бъдете патриоти в подредените си домове някъде в чужбина. Но вие знаете най-добре колко е трудно да си дърво без корен. Пазете корените си, където и да сте. Поливайте ги с гордостта, че и „ний сме дали нещо на света“ – дали сме писменост, която помага на над 300 млн. души „да бъдат“. Торете ги с разказите за славната ни история, достигнали до наши дни благодарение на българското четмо и писмо. Защото, ако запазите корените си, винаги можете да ги присадите отново у дома или да засадите българщината там, където сте.
Честит празник, скъпи деца!
Гордейте се, че сте частица от народа на една от най-старите държави в Европа и единствената, която никога не е сменяла името си от създаването си през 681 г. Гордейте се, че сте частица от народ, запазил своята писменост, своята идентичност след над 7 века чуждо владичество. И следвайте с гордост примера на предците си – пазете тази наша писменост и идентичност, за да я предадете на бъдещите поколения, защото в днешния космополитен свят БЪЛГАРИН можеш да бъдеш навсякъде. Трябва само да носиш България в сърцето си!
С поклон пред мисията ви да пазите българщината във Фрайбург,
Дина Христова