Конкурсът за име на Българското съботно училище във Фрайбург се радва на голям интерес - не само сред местната ни общност, но също и в България. Първите предложения бяха направени за по-малко от час, само за ден общият им брой надхвърли 10. Радваме се, че подкрепяте каузата и ви призоваваме да се включите със собствени идеи!
ПРАВИЛА ЗА УЧАСТИЕ - последвайте линка
За да няма дублиращи се номинации и да получим възможно най-голямо разнообразие от творчески идеи, публикуваме всички предложения, постъпили до момента. Ако вашата идея вече е в списъка, можете да гласувате за нея на следващия етап от конкурса. А защо не и да почерпите вдъхновение за ново оригинално предложение...
Тъй като част от предложенията започват да се повтарят, а не бива да подминаваме този факт, в скобите до всяко име ще видите броя на допълнителните номинации, които то е получило.
Списъкът се актуализира в реално време веднага щом постъпи ново мотивирано предложение!
НОМИНАЦИИТЕ
"Словолюбие"
Предлагам това име, защото считам, че любовта към българското слово е сред ключовите устои на нашето национално самосъзнание. Бъдете здрави и дерзайте! Мисията ви е свещена!
Татяна Ковачева
"Проф. Чирков" (+1)
Вероятно знаете, че това е велик и известен български лекар, сърдечен хирург, с който трябва да се гордеем и който е бил преподавател и в университета във Фрайбург, също е погребан до жена си тук. Извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите през 1986 г. и носи страхотна популярност и признателност за професионализма си в сферата на сърдечните болести, операции и трансплантациите.
Адриана Маслинкова-Трифонова
"Райна Княгиня"
1. Ушила е знамето на четниците от 4-ти Революционен окръг
2. След Априлското въстание преподава в София и Панагюрище
3. Защото е от моя роден град 😀🍀
Стоян Сотиров
"Проф. Иван Шишманов" (+2)
Филолог, литературовед и политик, живял в карая на 19-ти и началото на 20-ти век. Завършил образованието си в Австрия и Германия. Има голям принос за развитието на културата и образованието в България. Бил е университетски преподавател, издател на списания, министър на просветата, създател на съюза на българските учени, писатели и художници, а също и член на Паневропейския съюз, който е целял създаването на обединени Европейски щати още в началото на 20 век.
Много малко българи знаят, че Иван Шивманов е живял три години във Фарайбург и е изнасял серия от лекции на тема славянство. Има данни (но не 100% потвърдени), че е бил първият български професор чел лекции в Германия. Славянският семинар във Фрайбург има паметна плоча в негова чест.
Таня Атанасова
"Св. Св. Кирил и Методий" (+3)
Солунските братя са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.
Велина Тодорова
"Ангелика Шробсдорф"
Германска писателка, родена във Фрайбург. Като ученичка и младо момиче, по време на Втората Световна война, е живяла дълги години в България. В два от най-известните си романи "Die Reise nach Sofia" (Пътуване към София) и "Grandhotel Bulgaria" (Грандхотел България) описва с много любов страната и българите, с които е общувала.
Лили Зюлау,
преподавател в Българското съботно училище
"Родна реч" (+1)
Мисля, че е не само благозвучно, но и лесно за произнасяне, дори от немскоговорящите. Нека името, което бъде дадено на училището да напомня на децата да не губят връзка с родния език, да обогатяват своите знания за България, да не забравят корените си, да разберат колко богат език е българския и колко е важно човек да говори правилно.
Бистра Иванова
"Аз съм българче"
За да не забравят децата ни, че са българи!
Ваня Ангова
"Здравец"
Здравецът е типично растение за България, което е символ в почти всички обичаи. Даже и при откриване на учебната година до звънеца стои винаги и здравец.
Десислава Зисова
"Петър Берон"
Авторът на първия български „Буквар с различни поучения”. Така нареченият Рибен буквар е една малка енциклопедия, която дава знания не само по четене, писане и смятане, но и кратки естествено-научни познания.
В едно свое писмо Петър Берон пише: ”Обичал бих да намеря някого, комуто да платя да обходи България и види има ли във всеки град училище…”
Идеите за българското образование, които се опитва да прокарва, са съвременни и винаги целят да са в помощ на децата. По отношение на самото преподаване, Берон изпреварва времето си, защото искрено вярва във внимателния подход към своите ученици.
За учителската професия той пише следното: „Изпърво мисълта ми не ще е да спечеля пари, нито да проболяря от святото дело, ами да … наставя, колкото мога към добродетелта и учението младите деца, които предават на моите ръце техните родители. Ще се трудя да съм и от вътре и от вън добър, смирен, кротък, целомъдър и благочестив, щото моите работи да стават примери на моите ученици…“
Петър Берон учи в родния си град Котел, после постъпва в Букурещ в прочутата Бейска академия. След това заминава за Брашов, където става учител в семейството на сливенския търговец Антон Иванов. Именно с неговата морална и материална подкрепа бива издаден „Рибния буквар”. Продължава образованието си в Германия, където първо следва философия в Хайделбергския университет, а година по-късно се прехвърля да учи медицина в Мюнхен.
Д-р Петър Берон е член на различни международни научни дружества, владее 9 езика. С неговата материална помощ са открити над 20 училища.
След смъртта му с парите от неговото наследство е открита Одринската мъжка гимназия, която в продължение на 30 години се издържа от лихвите на наследството. Създаден е и фонд „Д-р П. Берон”, от който се дават стипендии на котленски деца, които искат да продължат образованието си.
Веселка Константинова,
български учител по математика и информатика с настоящ адрес в Германия
"Паисий Хилендарски" (+1)
Спрях се на името на Паисий Хилендарски, защото е будител на българския дух и гордост да се наречеш БЪЛГАРИН! Негова е фразата: "О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш БОЛГАРИН!"!
Със сигурност бих избрал Паисий, точно заради тези думи, защото много българи в чужбина не учат децата си на български език.Атанас Михайлов
"Българан"
Името на първия български игрален филм "Българан е галант". Прожектиран е за първи път на 13 януари 1915 г. и съобразно технологиите в киното по това време, филмът е черно-бял и „ням“. Ето и другите ми мотиви:
- "Българан" идва от българин. Името е кратко, звучно и запомнящо се.
- Не Ви ли звучи чудесно - "Училището във Фрайбург посрещна първите си българанчета" :). На мен - да!
Светлана Капасъзова
"Добродетел"
По-добро от това да направиш добро Няма!
Жорж Томов
"Да съхраним Българското"
Предложението говори само за себе си. Далече от Родината, но с България в сърцето, да запазим език, традиции, обичай. Да съхраним себе си и родното, където и да сме по света. България е там където има и един българин, говорещ езика и съхраняващ традициите.
Желая ви много деца говорещи български език, ритми лекуващи болката ни по Родината, песни предаващи послания. Успех в начинанието! 🇧🇬Анита Русанова
"Майка България"
Името ми се струва подходящо, макар да е необичайно, защото в това училище децата учат българският език и български традиции. Всичко, което обединява учениците там, е именно българската култура и обобщаващо я нарекох "Майка България"! Обичайните имена на всички наши радетели на културата ги носят училища в Родината ни и това е правилно, но в чужбина ми се струва, че е едно такова име - Училище "Майка България", е истински израз на родолюбието ни.
Зорница Павлова
"Ян Бибиян"
Прекрасен герой от детския фантастичен роман на Елин Пелин. Романът за съжаление не е особено популярен, заслужава да бъде прочетен, а главния герой Ян Бибиян - да стане познат и обичан от децата, поне колкото е Пипи - дългото чорапче. Името е благозвучно и цели да популяризира българската детска литература.
Добринка Фурер,
преподавател в съботното училище в гр. Брегенц (Австрия)
и бивш учител в съботното училище в гр. Базел (Швейцария)
"Шипка"
Самата дума звучи интересно, особено за чужденци. Ще възникнат въпроси за името и така хората тук в Германия ще узнаят колко е важно значението на този паметник за България. Все пак държавата ни нямаше да е това, което е сега, без битката там.
Ивелина Чобанова
"Ран Босилек" (или Генчо Негенцов, както е истинското му име)
Ран Босилек е един от най-добрите български преводачи на световната литературна класика за деца. Превежда или побългарява чрез преразказ творби от Братя Грим, Марк Твен, Пушкин, Чехов, Омир, приказки на различни народи. Според мен това име е подходящо, защото Ран Бисилек има страхотни детски стихотворения, които са лесно запомнящи се и остават дори след години в съзнанието ни. Като например “Родна реч”. Какво по- хубаво за децата да учат с желание и лекота?!
Антоанета Атанасова
"АзБуки"
1. Подсказва за нашата най-голяма гордост - писмеността, която сме дали на славянската общност.
2. Може да се направи интересно лого с шрифтовете на двете букви от кирилицата.
3. Лесно за изговаряне, запомняне и изписване на латиница.
4. Провокативно е и ще предизвиква чужденците да разпитват откъде е и да им разказвате за глаголицата, кирилицата, а оттам за Кирил и Методий, за книгите и популярните български автори. Както се казва, писмеността е началото на развитието.
❤️ Не живея в Германия и не номинирам име заради награда, а защото вярвам, че би провокирало интерес към много повече теми, свързани с България, отколкото едно име на велик българин например. Успех!
Дина Христова - Игнатова
Припомняме, че номинациите ще бъдат сведени до няколко имена от специално подбрано за целта жури.
Финалното гласуване ще се състои онлайн, а победителят и името на училището ще бъдат обявени по време на "Празника на буквите" на 21 май в градската градина на Фрайбург, където децата от българското училище ще отпразнуват Деня на българската писменост и култура - 24 май.